Вицет — Първомай

В училище трябвало да напишат изречение, което описва реална случка от ежедневието и да съдържа рима. Дошъл ред и на Иванчо. -Прочети ни твоето изречение! -казала учителката на Иванчо. -Вкъщи газих саламура, тя ми стигна чак до коляното. -Но, тук няма рима! -Щеше да има и рима госпожо, ако беше повече саламурата....

Иванчо и Марийка 03.10.2017 3,799 прегледа

Следващ →

Още вицове

Природата е ощетила жената от към физическа сила, затова жената владее до съвършенство изкуството на психологическото насилие. Психиатър внимателно изслушва безкрайните оплаквания на пациент в депресия. Накрая се възцарява мрачна тишина. - Добре, да предположим, че се опитам да ви помогна - казва накрая психиатърът. - Но, както казвате и вие, защо е нужно… Все едно - всичко в тоя живот е така безсмислено… Заедно с брат ми много се смяхме,припомняйки си как за всяко нещо като малки се състезавахме. Аз се смях повече. - Пешо, колко ли рогоносци има в блока ни, без да броим теб? - Защо без да броим мен? - Добре де, колко ли има, ако броим и теб?! В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: - Здравейте, аз съм за симпозиума... - Вашият пропуск, моля... - Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо... - А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб... - Влезте моля... След известно време към вратата приближава друг мъж. - Аз съм за симпозиума... - Пропуска, моля! - Забравил съм го, но аз съм българският културен министър... - Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената... - А, кой е Пикасо? - Влезте моля...