Една блондинка отишла в Харвард. Първи ден - тя решила да не говори, да бъде скромна. Гледа през прозореца - момчетата играят футбол, само едно стои отстрани и гледа. Тя си помислила: "Ето това скромно момче е за мен". Отишла при него и го казала:
- Здрасти, виждам те тука стоиш скромно настрана. Искаш ли да си ми приятел?
А момчето:
- Махни се оттука, ма. Не виждаш ли, че съм вратаря.
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
- Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята.
- Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.