Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Мъж се прибира вкъщи след работа и още от вратата подхваща:
- Женооо , щете чууук*ммм...
- Ама как може да ми говориш така , аз се нуждая от внимание...
-Добре... Вниманиеееее, щете чууук*ммм! ! !