Таксиметров шофьор намира на гарата едно самотно момиче, което от дума на дума се оказало, че е изпуснало влака за родното си място. Шофьорът предложил да го подслони и на сутринта да го откара обратно - то се съгласило. Отвел го в дома си и му послал да си легне на собственото му легло, а той на диванчето. По едно време го разбудил нейния глас:
- Ивинявай за неудобството, но ми е студено - той й дал още едно одеало и си легнали по местата.
След около 20-тина минути отново същото се повторило и шофьорът отново и дал още едно одеало - и така това се случило още няколко пъти. Накрая, когато момичето дошло за пореден път той не издържал и я попитал:
- Абе ти си ужастно много зиморничава, това винаги ли е било така?
- Ами да, когато бях по-малка баба идваше при мен в леглото да ме топлиV
- Абе ти луда ли си - едва 3 часа е, къде да ходя да търся баба ти сега - нервно отвърнал шофьора!
Седи си Иванчо в час по математика и си мисли за проблемите си.
"Какво ще правя с тия осемнайсет двойки... За отсъствията да не говорим- сто и трийсет са... Дължа на Петърчо четиристотин и петдесет лева, дето ги загубих на покер снощи... Пък и тая Марийка- баш сега ли забременя..."
Сепва го гласът на учителката:
- Иванчо, стани и кажи колко прави 2 по 2.
Изправя се Иванчо. Премигва два- три пъти и проронва:
- Госпожо Петрова, госпожо Петрова... да Ви имам проблемите!