Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил.
В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите.
Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали.
Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал:
- Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
Един човек бил закъсал на пътя и стопирал. Спрял му някакъв, но поискал пари, че да го закара до града. И закъсалият му вика, бе нямам, яко го закъсах, ама е тоя бобър ти го подарявам.
– Хъм за кво ми е?
– Знаеш ли к’ви свирки прави? Няма да съжаляваш, брато. Пробвай!
Пробвал нашия, харесало му и взел стопаджията до града. Прибира се в къщи и когато жена му ужасена го попитала какво е това смърдящо животно, той само отвърнал:
– Научи го да прави мусака и може да си ходиш.