Бай Ганьо тръгнал на гурбет в чужбина. Стигнал и до Япония. Поработил там известно време и като си тръгнал японците от благодарност му подарили дърворезачка. Обяснили му, че това е последен модел и с нея може да нареже 40 кубика дърва без да усети умора. Върнал се бай Ганьо в България и след време отишъл в гората за дърва. Цял ден рязал, успял да нареже 20 кубика и се прибрал в къщи много уморен. На следващия ден станал по-рано, пак отишъл в гората и цял ден рязал без да почива. Успял да нареже 22 кубика и се прибрал капнал от умора. Обадил се ядосан на японците и им обяснил, че тяхната прехвалена дърворезачка не може да нареже повече от 20 кубика дърва на ден. Японците се разтревожили и изпратили комисия, която да провери на място какъв е проблема.
Отиват японците с бай Ганьо в гората и той започва да реже дърва. След малко японците започват да говорят по между си:
- Леле, този ако се сети да включи дърворезачката цялата гора ще нареже за един ден.
Две студентки - едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:
- Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по - добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е педесет на педесет.
Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:
- Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по - лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!