Върви си лисицата из гората. Изведнъж чува от храстите:
- "кудкудяккк, кудкууудяяяк..."
Лисицата бързо се мушва в храсталака. След половин час храстите се разтварят, от тях излиза вълкът, закопчава си панталона и усмихнато си говори:
- Права беше мама, че трябва да се учат чужди езици...
Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът.
Изплашила се червената шапчица и го пита:
- Защо са ти такива големи ушите?
- За да те чувам по-добре.
- Защо са ти такива големи очите?
- За да те виждам по-добре.
- А защо ти е толкова голям носът?
- Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал.