Бай Ганьо пътувал в едно купе с Милейди, французин и англичанин. За съжаление Милейди имала сериозни проблеми със стомаха си и едвам удържала газовете, които напирали. Но поради пътуванео с влак тя не издържала дълго и се изпуснала и то доста звучно при това.
Във купето настанал смут, но англичанина веднага станал и казал:
- Госожице, Господа моля да ме извините, явно стомахат ми не понася яденето от вагон-ресторанта, няма да се повтори.
Но след няма и 5 минути Милейди пак пуснала една пръдня. Този път светкавично реагирал французина:
- Мадам, Господа извиннете и мен навярно и аз съм ял от същото, простете.
Бай Ганьо му писнало от скуката и излезнал от купето, но се върнал, отворил врата и се обърнал към двамата джентълмени:
- Ако тая тука се насере, да знаете че съм аз.
Малко момченце разказва на приятелите си:
- Има нещо, което не разбирам. Всяка вечер татко ми разказва приказки. Всички започват различно - "Имало едно време...", "Живял някога...", "В едно далечно царство...", а краят на всички е еднакъв - "Хррр-хрррр-хррр"...