Не мога да не ви разкажа и приказката за арменската Червена Шапчица, известна като Червенян Шапчицян. Тръгнала Червенян Шапчицян в араратската тъмна гора, срещнала вълка, разговорила се с него и в накрая стигнала до къщата на баба си, да я наречем Бабаян. Влязла червената щапчица и видяла, че изпод юргана наднича зловещо лице и я гледало мрачно.
- Бабо, защо са ти толкова големи ушите? - плахо попитала Червенян Шапчицян.
- За да те чувам по-добре, детето ми - казала Бабата.
- А защо са ти толкова големи очите?
- За да те виждам по-добре детето ми!
- А защо ти е толкова голяма устата? В този миг бабата отметнала одеялото, скочила в леглото и изкрещяла:
- Защото съм Маги Халваджиян, а ти си жертва на "Сладко отмъщение"!!!!
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.