Мъж с брада до коленете се разхожда по плажа на самотен остров в Тихия океан. Изведнъж от вълните изниква красива жена във водолазен костюм.
- Отдавна ли си тук? - пита тя.
- Вече единайсет години.
- А откога не си пушил цигара?
- От единайсет години.
Тя разкопчава един джоб от водолазния си костюм, изважда кутия цигари, пали една и му я подава. Той жадно всмуква дима.
- От колко време не си пил уиски? - пита отново тя.
- От единайсет години.
Тя разкопчава друг джоб на водолазния си костюм и му предлага малка бутилка. Той отпива голяма глътка и я поглежда с възхищение.
- А откога не си се забавлявал?
- От единайсет години - отвръща той замислен.
Тя започва да разкопчава ципа на водолазния си костюм.
- Боже мой! - изумено възкликва той. - Да не би да имате и комплект стикове за голф?
Дядо лежи на смъртен одър.
В един момент обаче усеща мирис на топла погача, който се носи из къщата. Това тутакси изостря сетивата му, изведнъж изпитва силен апетит, жаждата му за живот се връща, той скача на крака, бързо отива в кухнята и посяга да си отчупи от топлата пита.
В този момент обаче бабата го плясва през ръцете и му изкрещява:
- Не пипай, бре – това ти е за погребението!