Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 12°
- Сине, как се казва директора на училището ти? - Не знам. - А фамилията на класната ти? - Не помня. - Ама си и ти! На 15 години си, а само:"не знам, не помня!" Надявам се, че помниш поне в кой клас учиш? - В трети "Б". - Слава Богу! А аз мислех, че си пълен дебил...
Семейни 4,458 прегледа
Следващ →

Още вицове

Спорили германец, швед и сърбин чии електровози са най-големи. Германецът се похвалил: - В нашите има тоалетна, баня и мини бар! Шведът го засекъл: - Това не е нищо! В нашите имаме и джакузи и фитнес... Сърбинът обаче казал: - Абе слушайте една история сега и сами преценете вие. Значи отивам аз на работа и се качвам в "Дишев"-ката да карам влака за Шид. Не щеш ли обаче от вътре някъде се чуваше тъп шум. Оставих аз помощника да кара и се метнах на "Застава"-та, карах 10 минути, стигнах до първи модулен шкаф - нищо. Надух пак "Застава"-та и още десет минути карах - пак нищо. После още двайсет минути карах и стигнах до трафа, а там отдолу в шкафа на преходите се заплели в една паяжина един шведски и един немски локомотив и бръмчат... Какво е съвременното проклятие? Да ти се роди син, зет да ти доведе! - Генко, чу ли, че декември 2012-та идва края на света? - Не само чух, но вече съм и заложил всичко, което имам, че няма да има край. Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена: - Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим? - Виж, мойто момче, - казал игуменът, - ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми. Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му. - Влез, влез. Влезнал той. - Лопни мандалото че влиза хлад. Затворил той вратата. - Какво стана? Кандардиса ли някое маце? - пита игуменът. - Ама дядо попе, аз нали разбираш, те никоя не искаше а и вече е късно дай още по някое одеало да се завием и да си ходя - Късно е чадо, мандалото лопна Срещат се двама на улицата. Първият: - Ти, защо си толкова тъжен, бе? - Ами, син ми се роди! - Ами, радвай се! Как го кръстихте? - Людвиг. - Е, защо пък Людвиг? - Ами, защото е четиринайсти!