Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо…
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Главата на мъжа лежи на коленете на жена му. Жената го гали по косите, сваля му очилата и нежно казва:
- Мили, без очила на носа си отново приличаш на хубавеца, за когото се омъжих...
Мъжът поглежда нагоре:
- Знаеш ли, без очила на носа ми и ти не си никак за изхвърляне...