Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 9°
Разговор между песимист и оптимист. Песимистът казал: - По дяволите! Дните летят като луди! Преди да се усетиш и месецът е отлетял! Оптимистът: - Да! Отново идва време за заплата!
Разни 2,714 прегледа
Следващ →

Още вицове

През 1година след новата ера се събрал великият съвет на пазителите на свещения ГРААЛ: Санчо Панса, Рамбо, Бойко Борисов, Дейвид Бекъм, Зоро, Карлсон, Робин от Батман и Робин и Мечу Пух. И всеки предлагал различни скривалища каде да скрият ГРААЛА: Панса предложил да го подарят на Дон Кихот, Рамбо - да го дадат на Роки, Бойко - кметството в София, Бекъм предложил да го разиграят на футболно турнирче по двойки, Зоро - да го скрият в един от джобовете на седлото на Торнадо, Карлсон - да го сложат на някой покрив, Робин - спял тогава, и тогава всички в един глас казали: "Свирепий Пух ти какво мислиш?" И Пух ядосано отвърнал: "Оставето го тоа ГРААЛ, дайте да видим къде ще крием гърнетата с мед!" За първи път се случва такова нещо не само в България, но и в света. Парламентът, в който настоящият премиер има мнозинство, прие закон, с който настоящият премиер може да загуби цялото си имущество. Две гарги летели.Едната паднала - каква е поуката. Ако нямаш цветн телевизор не трябва да ядеш халва. Сър Джеймс, върл расист, ще има 50-ти рожден ден. Комитетът по честването се интересува от желанието на сър Джеймс, какви подаръци желае. Почти без да се замисли той отговаря: "Искам по пътя към замъка ми да се засадят петдесет високи дъба и на тях да виси по един обесен негър!" Събужда се той на рождения си ден, слънцето ярко и приветливо свети и от балкона на замъка си сър Джеймс вижда желанието си изпълнено! Но на най-далечния дъб негърът още помръдва! Може би, размекнат от тежестта на годините, въоръжен с личния си подарък от кралицата - златен нож за писма, сър Джеймс се затичва да освободи негъра. Стигайки под дървото обаче, той чува как през посинелите негърски устни напира: "Happy birthday to You"!... Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: — Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: — Лейтенант, знаете ли коя съм аз? — Не, госпожо. — Аз съм жената на този, който нарекохте „глупак“. — Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? — Не, не знам- казва генералската жена. — Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.