Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 15°
Първомай България Светът Спорт Обяви Видео eTV
- Ама що почваш пак? Така добре си седяхме, говорихме си... - Ще отговаряте ли по изтегления билет?
Студентски 4,554 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ако помогнете на някой в беда, той непременно ще си спомни за вас, когато отново изпадне в беда. Мъж лови риба. По едно време плувката започва да играе. Рано е още, нека налапа хубаво мисли си мъжът. Плувката започва още по силно да играе. А така, нека да я глътне.. мисли си той. Плувката се скрива под водата. Въдицата се огъва като дъга. Мъжът засича рязко и започва да намотава конеца. След известно време изважда куката, а на нея виси само червеят, който започва да крещи: - Кво ти става, бе, да не си полудял? Що не вадиш въдицата, за малко да ме изядат рибите... Мъжът се прибира внезапно от командировка, отваря вратата и вижда жена си гола. -Жена, защо си гола? -Ами, чакам те мъжо! -Жена, а защо си влажна? -Ами, мъчно ми е за тебе и плакох. -Жена, а защо космите са ти навътре? -Ами, и подсмърчах мъжо подсмърчах.... Семейство честват 50 годишния си юбилей. Мъжът се прибира подарява роза и казва: - Скъпа когато беше на 20 години беше красива като тази роза. После и подава една бутилка шампанско: - Когато беше на 30 години беше буйна като това шампанско. След това и дава кутия бонбони и казва: - Когато беше на 40 беше сладка като тези бонбони. Накрая вади бурканче кисело мляко и й казва: - Мила сега пък когато си на 50 години си кисела като туй мляко. Съпругата обидена от тези негови думи отвръща: - Когато бях на 20, като тази роза ти я подаряваше на други. На 30 бях буйна като туй шампанско но ти го пиеше с твоите приятели. На 40 години бях сладка като тези бонбони но ти беше диабетик. А сега когато съм на 50 и съм кисела като това кисело мляко защо мама му стара няма една краставица да направим един таратор? По мое мнение читателите на романи са доста по-интелигентни, отколкото смятат неуспелите писатели. Те са достатъчно опитни да разкрият и да бъдат безпощадни към суетния автор, към неискрения автор и към онзи автор, който разполага с пълния инструментариум на литературата и който няма нищо, което си заслужава да бъде прочетено, да им каже.Невил Шут