Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Разкъсана облачност 12°
Беден студент горчиво плаче на трамвайната спирка. Към него се приближава бабка. - Синко, защо плачеш? - Загубих си трамвайния билет. - Ето, вземи моя, недей да плачеш. - Не - ридае студентът - в моя билет беше завита закуската ми.
Студентски 4,745 прегледа
Следващ →

Още вицове

Чък Норис е бил военноморски пилот. Неговият командир обаче се хванал за главата като видял кораби да летят ... Провинили се лудите и за наказание ги заключили в една стая. Минали се 6 дни и на 7-мия лудите успяли да избягат от лудницата. След няколко дни един от докторите срещнал един от тях и го попитал: - Добре де Иване, как успяхте да избягате? - попитал го той. - Ами благодарение на Зоркото око! - отвърнал лудия. - Е, че какво толкова е сторил той за да избягате? - недоумяващо попитал доктора. - Ами на 7-мия ден Зоркото око забеляза, че една от стените на стаята липсва! Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!.. Иванчо дълго време убеждавал Марийка да му пусне. Минало доста време в кандарми и уговорки,а Марийка не , та не. Иванчо сменил тактиката и й казал: -Виж, Марийке, аз само ще ти го покажа, а пък ти сама ще решиш какво да правиш! -Ииииии пък ти, как ме убеди набързо. Метнала се Марийка отгоре му. Една жена избягала от мъжа си. След една седмица се връща и разкаяно моли за прошка. Съпругът стои, слуша горещите й молби невъзмутимо и накрая заявява: - Виж какво, скъпа. Всички сме хора и са ни учили да прощаваме. Въпреки всичко което ми стори, съм готов да ти простя за това, че избяга от мен. Но колкото и да ми се ще, не мога да ти простя, за това, че се върна...