Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям…".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям…"
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?"
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
"Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен…"
Бащата лежи на дивана и чете вестник. Майката влетява в стаята, като държи синчето за ухото:
- Виж го нахалника! - оплаква се на бащата. - Не ме слуша изобщо!
Бащата се обръща към сина:
- Ти си бил много нагъл, бе! Да не мислиш, че си с нещо повече от мен?