Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 12°
- Тате.Какво значи "патова ситуация"? - Ами като на "Мария Луиза",нито да караш ти дават,нито да спираш!
Разни 3,244 прегледа
Следващ →

Още вицове

След корабокрушение, на самотен остров попадат капитанът, няколко моряци и една жена. Минали дни, моряците загорели, какво да правят, капитанът дал команда: - Ще оправяме жената! Оправяли я, оправяли я, тя горката не издържала и умряла. Чудили се какво да правят, капитанът рекъл: - Ще я оправяме, докато е топла! Оправяли я, оправяли я, ама след време се размирисала. Капитанът заповядал: - Да се зарови! Ще се оправяме един друг! Оправяли се взаимно, оправяли се, най-накрая капитанът изкомандвал: - Стига извращения! Дай да я изровим тая! Из мемоарите на политзатворник от 1980 През 1989 ме пуснаха от затвора 1 седмица предсрочно,поради здравословни причини(пренатоварване на дясната ми ръка). Няколко години бях безработен.Съвсем случайно попаднах на един митинг.Там се срещнах с много стари другари,които ми обясниха, че на партийните ни книжки,вече няма да пише БКП,а СДС и пак ще сме на власт.Оказа се,че съм бил репресиран,поради което ми дадоха пенсия и ме назначиха за ликвидатор на ТКЗС.Ликвидирах го! Елитните млекодайни крави ги продадох за салам на цената на кожите им.Стопанската техника,дадох на вторични суровини, а сградите ги съборихме,защото бяха изградени от червени тухли. Следва Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката… С времето мечтата за вечна младост преминава в мечта за вечна пенсия. Двама напушени наркомани пред светофар: - Гледай, червено! Супер! Колко интересно! - Я! Стана жълто! - Зелено! Красота... - Пак червено... взеха да ги повтарят, скука. Давай да пресичаме.