Вицет — Първомай

Един човек се прибира по-рано от командировка. През това време жена му в леглото с друг. Тя го вижда и веднага казва на любовника си да се скрие. Мъжът влиза и пита: - Маро ма, що си гола? - Това не е важно яла да ми помогни да преместя дивана в хола. Тъкмо започва мачът "Левски - Славия" Мъжът вдига дивана, а през това време жената дава знак на любовника си да изчезва. Той минава тичешком през хола по гащи. Мъжът вижда това и казва ядосан: - Маро ма, изгониха някой от "Славия" и заради твоя тъп диван не можах да го видя!

Семейни 03.10.2017 3,804 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Влязох в един чат с женски ник и там един така го обиждах, че направо лудна. Закле се, че ще ме намери по ип-то и непременно ще ме пребие. - И защо си толкова доволен? Може пък наистина да успее да те издири и да изпълни заканата си. - Надявам се. Аз го направих, докато бях на гости на тъщата. Жената иска да отдели за флирт, любов и секс точно толкова време, колкото и мъжът отделя за флирт, любов, секс и компютър. - Какво е новото определение за оптимист? - Инвестиционен банкер, който в неделя вечер си изглажда пет ризи за седмицата. Непознати мъж и жена седели в бар и пиели шампанско. След известно време мъжът се обърнал към жената и я заговорил. - Виждам, че и вие пиете шампанско. Празнувате ли нещо? - Да - потвърдила жената. - Днес е щастлив ден за мен. Години наред се опитвах да имам дете и днес гинекологът ми съобщи, че съм бременна. - Поздравления - казал мъжът. - И аз празнувам. Имам птицеферма и години наред всичките ми кокошки бяха безплодни, но днес най-после снесоха яйца. - Как успяхте? - попитала жената. - Смених петлите - пояснил той. - Какво съвпадение... В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч: - Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята. Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши. Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло: - Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари? Директорът се усмихнал и отвърнал: - Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!