Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил.
Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил!
С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт!
(Или яс съм хухавела или той е идиот!)
Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть!
(Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет!)
А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш.
Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич!
Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш!
После мой да ти хареше. И отново ша въриш.
Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута,
зарад някуй си пикливец! Стига де.(Нидей рива!)
Тъй напук ша им са туряш. А Манол ши гу кълнеш.
Мъж ъм! Фсе е прекатурен. (ма куга ша разбиреш)
Ся ви’нага успукой са. Ша та водя да купайм.
После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван.
Една лекарка не може да заспи. В нея се борят съвестта и разума:
Съвестта: - как можеш да спиш спокойно, след като измени на мъжа си?
Разума: - зависи, като няма винаги време за секс, вечно е зает. И светица да си ще изневериш..
Съвестта: Добре. Има някакво оправдание, но да го правиш с пациент - къде е лекарската етика..
Разума: Глупости, Петрова от 3-та поликлиника как се чука редовно с пациенти-и те доволни и тя...
Млъкнала съвестта. Тъкмо докторицата се унася в сън, съвестта пак се обажда ехидно:
Да, ама Петрова не е ветеринарен лекар!!!