Отворил философът бутилката, оттам излятял джина:
- Аз съм всемогъщия джин, ти ме освободи..
- Как ще си всемогъщ, ако не можеш от бутилката да се освободиш.
- Ще ти изпълня три желания.
- Създай камък, който никой да не може да повдигне.
- Странно желание. Какво е второто желание?
- Вдигни камъка.
- Предавам се, не съм всемогъщия джин. Ще си ходя обратно в бутилката да се упражнявам.
- Правилно ли беше, като ти разправях, че не си всемогъщ.
- Правилно, но безполезно.
Събрали се всички органи на тялото, за да изяснят кой от тях е най-главният.
- Аз съм главна - казала главата - управлявам всички системи, и без мен нищо не може да стане.
- Главна трябва да съм аз - казала кръвта - аз циркулирам из цялото тяло и доставям кислород, без мен сте за никъде.
- Аз съм главният - казал стомахът - преработвам храната и давам на всички ви енергия.
- Ние сме главни - казали очите - ние позволяваме на тялото да отиде където трябва.
- Аз съм главният - казал задникът - аз изхвърлям фекалиите от тялото.
Другите органи се изсмели и започнали да се подиграват на задника.
Задникът се обидил от такова отношение и тихо се затворил.
След няколко дена главата почнало ужасно да я боли, очите почнали да сълзят, стомахът се надул, а кръвта почнала да става токсична. В един хор всички органи признали, че задникът е най-главен!
Извода от историята? Независимо, че всичката работа я вършат другите, командва като право задника.