Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 10°
Това неловко чувство - когато вечер се прибираш вкъщи и няма нищо ново в Интернет, защото си прегледал всичко в работата.
Програмисти 3,815 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Приятелю, защо си толкова тъжен? - Изгоря ми къщата, на колата падна дърво, жената ме напусна, имам ипотека да плащам още 20 години.... - Аааа..., а защо си тъжен? Потънал един кораб и от него се спасили само двама - една грозна, ама много грозна жена и един мъж. Доплували някакси до един остров и мъжът казал: -Делим острова на две и ти си стоиш в твойта половина, а аз в мойта. Минали няколко месеца и на мъжа му се доебало и взел , че се престрашил и отишъл при жената. Хъката, мъката, почнали те да се ебат и по едно време тя му казва : -И все пак в мен има нещо хубаво!- а той отговаря: -Е да , ама след малко ще ти го извадя! 40-годишна жена е подложена на операция на сърцето. По време на операцията сърцето и спира и тя се явява пред Господ. Жената: - И какво? Това е е краят, така ли? А съм толкова млада! - Спокойно! Сега лекарите ще те спасят и ще живееш още 30 години.... - успокоява я Господ. В това време хирурзите използват електрошок и сърцето тръгва отново. Жената е спасена. Докато е в болницата, жената решава да промени живота си в оставащите 30 години. Прави си пластична операция на лицето, променя си формата на носа, слага си силиконови гърди, маха си всички тлъстини, боядисва си косата и т.н. След като я изписват от болницата, жената изскача на улицата предвкусвайки новия живот и в този момент я блъска кола. Този път нещата са окончателни и жената отново се явява пред Господ. - Нали каза, че ми остават още 30 години, бе? - хока го тя. - Ми, не те познах, ма....- отговаря Господ Ако прекалено често повтаряте, че не сте идиот, значи не сте съвсем сигурен, че това не е така. Когато бях малко момче, хората вече бяха за почнали да говорят, че романът е в упадък. През изминалите оттогава години почти всичко друго стигна до упадък, включително и хората, които говореха такива неща. Романът обаче си остана на върха на дървото.Сър Озбърт Ситуел