Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
- Сине донеси от колата тесто - ще ловим на него.
Синът:
- Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
- Е нищо, донеси хляба!
- Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
- Значи да знаеш - никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
Той ми звънна рано сутринта. Плачеше. Обясняваше ми се в любов. А аз горката мълчах. Мълчах и се опитвах да си спомня къде се натрясках снощи, и кой е този нещастник, който ридае в слушалката…