Сряда, 9 септември 2026 | Първомай Слънчево 24°

Всички категории

Завършила Марийка 8-ми клас в родното си село и дошло време да продължи образованието си в града. Понеже нямала никакъв опит с мъжете майка й я посъветвала: - Дъще! Пази се! Мъжете са много опасни! Сега като идеш в града ще се запознаеш с някое момче. Той ще те заведе на разходка, после на кино, заведение и накрая у тях. Ще се хвърли на тебе, ще те изчука и... СРАМ ЗА НАШАТА КЪЩА След седмица Марийка се прибрала и от вратата завикала: - Майче, Майче. Много права излезе. Всичко стана така както го каза, но аз го изпреварих. У тях аз му се хвърлих отгоре, изчуках го и сега .. СРАМЪТ Е ЗА ТЯХНАТА КЪЩА.
Оценка 0 от 0 гласа
Върви защита на дисертация на тема "Кой инстинкт е по-силен?". Докладчикът разяснява проведените експериенти: - В тъмна стая поставихме котарак. След това в същата стая вкарахме и една женска котка, и купа с храна. Първата реакция на котарака беше, да използва котката, след това храната, и след това заспа. След известно време, котаракът първо използваше храната, след това котката и след това спеше. Накрая котаракът използваше храната и лягаше да спи Въпрос на опонент: - Колко често сменяхте храната на котарака? - Ежедневно. - А котката?
Оценка 0 от 0 гласа
На един светофар джип с тумба мутри набил яко спирачки. Зад него се врязъл някакъв чичка с таратайка. Потрошил на джипа броня и стопове. От джипа излезли пет разярени мутри. Започнали да навиват ръкавите,да свалят часовници и бавно да се приближават към чичката, за да го накажат. Чичката започнал да са извинява,да се оправдава,да обяснява,че утре ще покрие всички щети. Мутрите въобще не се впечатлили и наобиколили чичката. В последния миг той извикал: - Чакайте! Не е честно! Вие сте петима,а аз съм сам! Мутрите се спрели. Замислили се. Отишли настрани. Застанали в кръги започнали нащо да обсъждат. С лед малко единия от тях се върнал при чичката и му избоботил: - Виж к`во. С братоците обсъдихме въпроса и решихме,че по принцип си прав и не е честно петима срещу един. Заради това, Киро и Пешо ще са бият на твоя чтрана,срещу мене, Гошо и Венци. ОК?
Оценка 5 от 1 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
На митницата в аерогарата пристига мъж с два куфара. Митничарят посочва първият куфар и пита: - Какво има в този куфар? - 25 милиона лева. - ? - Това са пожертвования! - скромно казва мъжът. - Вие сигурно имате много голяма организация? - пита митничарят. - А, не, работя сам! - Тогава, сигурно сте ги събирали много време? - Ами, около три месеца. Митничарят недоумява, а мъжът пояснява: - Отивам в тоалетната. Когато някой дойде да пикае, аз го хващам за оная работа, вадя нож и моля за пожертвование. - И дават ли? - О, дават и то щедро. - Добре, а какво има в другия куфар? - Разбирате ли, някой не дават....
Оценка 0 от 0 гласа