Четвъртък, 3 септември 2026 | Първомай Облачно 33°

Всички категории

Животът е сънят на душата.
Оценка 0 от 0 гласа
Прерията в паника - носи се слух, че Големия Джо идва. Всички се изнасят в галоп. В самотна кръчма остава само бармана - няма накъде да бяга… В далечината се вижда облак прах - идва самотен конник. Влиза в бара, тропва на барплота и вика: - Едно уиски! С треперещи ръце бармана му го носи. Оня го пие на екс и пак тропва: - Едно уиски, казах! Пак му носи, пак екс и пак: - Абе къде ми е уискито! Бармана носи цяла бутилка. Тоя я изпива пак на екс. - А така, дай още едно. Бармана носи още една бутила. Удря я и нея на екс и вика: - А сега да бягам, че Големия Джо идвал.
Оценка 5 от 2 гласа
Седи си някакъв в кръчмата и си пие ракия. По едно време влиза някакъв друг и от вратата се провиква: - Гошо, жена ти ти е сложила рога! Първият захвърлил веднага пиенето и хукнал. Тъкмо излязъл от кръчмата, и една кола профучала - блъснала го, размазала го, направо го счупила. Вкарали го в болница, гипсирали го целия. Лежи си той гипсиран, ръцете на една страна, краката на друга и мисли: "Трябва да си лекувам нервите. Нито съм Гошо, нито съм женен... ! "
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!
Оценка 0 от 1 гласа