Четвъртък, 27 август 2026 | Първомай Незначителна облачност 29°

Всички категории

Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж. Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно. След известно време насреща им се задава един бял ловец. - Здравейте, чукчи. - Здравей, бели ловецо. - Гледам хванали сте морж. - Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане. - Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно. Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли. Вървяли, вървяли и единия се обадил: - Ей-и-и, туй белия човек - умен човек. Глей сега колко е по-лесно! - Лесно, лесно - казал другия - ама на, пак се върнахме до океана.
Оценка 3 от 3 гласа
Две мутри се скарали със своя шеф, защото той им казал, че никой нямало да познае, че са мутри. Обзаложили се, и мутрите тръгнали да разпитват хората. В първото село попитали едана баба, но тя не можала да познае каква им е професията. В друго село попитали един дядо, но и той не им казал. Отчаяни, че изгубили облога, тръгнали да се пребират. По пътя срещнали един овчар с 3000 овце. Спряли при него и го попитали, но и той не им отговорил. Тогава те му казали, че ако не познае ще вземат една овца. Овчарят не познал и те взели една овца. Кога тръгнали да я качват в колата овчарят казал: - Чакайте, знам какви сте. - Какви сме - казали те. - Ами мутри сте. - И как позна? А овчарят казал: - Ами толкова сте прости, че от 3000 овце хванахте Кучето.
Оценка 5 от 1 гласа
Американец посещава Норвегия, за да прекара там лятото в планините. Стопанинът на фермата, в която е отседнал му казва: - Цветовете на норвежкия национален флаг са същите като на американския - червен, бял и син. Винаги си ги спомням, когато ми изпращат съобщение за плащане на данъците. Почервенявам, когато го получа, побледнявам, когато видя сумата и посинявам, когато подписвам чека. - С мен се случва същото - отговаря американецът, - само че освен това от очите ми изхвърчат и звезди...
Оценка 0 от 0 гласа
Първи път! Тя: Ще започваме ли? Сигурен ли си, че можеш. Той: Хайде стига де. Отпусни се само, не е кой знае какво. Тя: Абе не е, ама... Той: Е к`во ся, да не кажеш, че те е страх! Е`м искаш е`м... Тя: Бе страх ме е! Глупости! Айде вади там и почвай! Той: Ето с това сега и леко бодвам... Тя: Как леко бе! Я чакай малко, чакай, дръпни се! Искам рязко и бързо. Иначе само боли и нищо не правиш. Хващай сега! Той: Хубаво айде. Много ти знае главата. Готова ли си? Тя: От барем 15 минути. Даже вече изсъхна... айде! Той: Хоп! Ох, ох... чакай, чакай. Боли ли много? Стана ли? Тя: Охх... леле! Дръпни се бе, некадърник. Их начиии... А, май станало. Той: Ма болеше ли те? Тя: Е, малко... ама е супер, ето кръв има... Ма другия път не ми се засилвай от два метра! Той: Хубаво де, ся... не съм го правил преди. Важното е, че стана без много болка. Репликите са между студенти медици по време на упражнение по биология - "Определяне на кръвни групи"
Оценка 0 от 0 гласа
Отишъл Умник Гюро с другарите си на лов за мечки в планината. Намерили мечата дупка, Гюро се препасал с едно въже и казал на другарите си: - Аз влизам в дупката да хвана мечката. Ако много се забавя - хващате се за въжето и ме вадите. Влязъл Умник Гюро вътре, чакали го приятелите му, чакали го - той не излиза. Накрая хванали въжето, издърпали го и какво да видят - той без глава. Седнали те да се чудят - имаше ли Гюро глава или нямаше? Накрая най-умният от тях се сетил: - Нямаше! Ако имаше глава, изобщо нямаше да влиза в дупката при мечката.
Оценка 0 от 0 гласа
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)