Петък, 28 август 2026 | Първомай 23°

Всички категории

Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии гениталии. Слепият Джо пита: - Кой си ти? Тишина. Слепият Джо хваща гениталиите по-здраво: - Кой си ти? Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно: - Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: - Аз! Джо стиска още по-силно: - Кой аз? Тишина… - Кой аз? - стиска още по-силно - П-педро. - Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо. Тишина… - Питам, кой Педро?! - и още по-силно стиска… - Н-немият П-педро…
Оценка 1 от 1 гласа
Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)