Понеделник, 31 август 2026 | Първомай 28°

Всички категории

Тиха коледна нощ. На вратата се чука. Малко 3-4 годишно момиченце я отваря и какво да види...? На прага е застанал огромен Дядо Мраз с голям чувал, пълен с подаръци. Той се усмихва и казва: - Хо-хо-хо!З наеш ли кой съм аз? - Да, ти си Дядо Мраз. - Точно така... и за какво съм дошъл? - За подаръците! - отговаря нетърпеливо малкото момиченце. - Да, но преди да получиш подаръка си трябва да ми изпълниш песничка или стихотворение. Да те чуя, миличка! Момиченцето започнало: - Зайченцето бяяяяло, цял ден си играааало в близката гориииичка със една... съъъс ъъъъ... с една... ъъъ... със...’ - Какво стана? Забрави ли я? - пита я добродушния старец. - Да. - Е.. СИ МАЙКАТА ТОГАВА!!!
Оценка 5 от 2 гласа
Вървят три блондинки през гората и стигат до една дълбока река и започнали да се чудят как да я преминат. Изведнъж изкача златната рибка и им казва: -- Понеже мога да изпълнявам само по 3 желания на веднъж, ще изпълня по едно на всяка от вас. Първата блондинка казала: -- Искам да съм червенокоса! И хоп! Златната рибка я превърнала в червенокоса и момичето скочило в реката и преплувало до другия бряг. Втората блондинка казала: -- Искам да съм брюнетка! И хоп! Златната рибка я превърнала в брюнетка и момичето седнало, измайсторило си един сал и преминало реката до другия бряг. Третата блондинка казала: -- Искам да съм мъж! И хоп! Златната рибка я превърнала в мъж и пича просто си минал по моста!
Оценка 0 от 0 гласа
В родилното отделение чакат двама запалянковци на "Левски" и ЦСКА и един чернокож, които ще стават бащи. След известно време излиза угрижена медицинската сестра. - Съжалявам, господа, но загубихме етикетчетата и не знаем кое дете на кого от вас е. Елате, ако обичате, за да си ги разпознаете. Още с влизането левскарят, тичайки грабва бебето негърче и започва да вика: "Това е моето бебе, това е моето бебе!" - Извинявайте - казва чернокожият - но мисля че е повече от ясно, че това е моето бебе. - Не! Предпочитам негърче отколкото цесекарче.
Оценка 0 от 0 гласа
Морски пехотинец, е изпратен за няколко години на остров в Тихия океан, пише на жена си и я моли да му изпрати нещо, с което да се развлича, за да не мисли за красивите островни момичета. Съпругата му изпраща хармоника и му предлага да се научи да свири на нея. Когато след две години войникът се прибира в къщи, прегръща жена си и казва: - Скъпа, умирам за малко любов! Хайде да си лягаме веднага! - Добре, - казва тя, - само че първо ми посвири на хармоника.
Оценка 5 от 1 гласа