Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай: - Скалпел, спирт. - Форцепс , спирт. - Спирт, спирт. - Краставичка…

Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава - Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка: - Яж, че ще ни разкрият. Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее. - Василий Иванич, дръж се, водят бика…

Чапай и Петка вървели през пустинята.На третия ден се оказали без храна.Умиращ от глад Чапай казал на Петка: -Петка,не издържам вече ще те ям. -Чапай,моля ти се,недей.Виждаш ли там в далечината оная черна точка.Сигурно там има нещо за ядене. Чапай се съгласил,отишли до там и що да видят:Труп на стара жена,а на корема огромна гнойна пъпка,която слънцето я пече с всеки изминал ден.Радостен Чапай казал: -Ура,пу на мен коричката. -Добре де добре.Давам ти я.Аз ще си топкам от гнойта.

Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита: - Чапай, кой номер ти са ботушите? - Четирсе и две. - А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!

Петка на Чапай: - Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас. - Разследвай, Петка, и доложи. След малко Петка се връща: - Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.

Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: - Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! - Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! - отговаря Петка невъзмутимо.

Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… - Откъде толкова пари, Василий Иванович?! - Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…

Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: \"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка\" На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, и на нея нова бележка: \"Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай\"

На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата: - Кой е бил Чапаев? - Ами, той е бил предводител на негрите. - ??? - Ами да, нали е воювал срещу белите…

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика: - Не, не, искам безопасен секс! Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика: - Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: - Петка, нещо да се е случило? - Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. - И от какво се счупи, бе Петка? - Ами докато заравях кучето. - А то от какво е умряло? - Яде развалено месо от умрелите коне. - Е, те пък от какво умряха? - Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. - Що гръмна склада? - Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. - Абе, Петка, та той нали не пуши? - А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.

В музея на революцията децата питат гида: - Какъв е този скелет тук? - Това е скелетът на великия герой Чапаев. - А какъв е тоя малкия скелет до него? - Това е скелетът на Чапаев като дете.

В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: - Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: - Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: - Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: - Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: - Нищо не казва, гада! - А вие бихте ли го? - Бихме го. - А в бъчва с вода давихте ли го? - Давихме го. - Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. - Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: - Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: - Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!

Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: - Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? - Логично, Петка - аз съм по-стар от тебе.

Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита: - Къде е врагът? - Зад нас. - Тогава - напред!

В банята Петка трие гърба на Чапаев: - Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.

Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: - Каква красота! - Майката, майката, майката… - отговори ехото по навик.

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. - Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? - Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… - Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! - Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.