Вторник, 6 октомври 2026 | Първомай Разкъсана облачност 23°

Любими Герои

Българин, турчин, американец и африканец решили да пътуват със самолет. Излетели, но след 10мин пилота казал: - Ще паднем трябва някой да скочи. Тогава американеца казал: - Дядо ми е бил мил, баща ми е бил мил и аз съм мил - и скочил. Пилота пак се обадил трябва някой да скочи. Тогава африканеца казал: - Дядо ми е бил щедър, баща ми е бил щедър и аз съм щедър - и скочил. Пилота пак се обадил трябва някой да скочи. Тогава българина казал: - Дядо ми е бил хайдутин, баща ми е бил хайдутин и аз съм хайдутин - хванал турчина и го хвърлил.
Оценка 0 от 0 гласа
Едно чукчи влиза в магазин и казва на продавача:<BR>- Дайте ми една брадва HEAVY METAL!<BR>Продавача му дал.<BR>След месец върнало брадвата, която била много потрошена и поискало още една брадва HEAVY METAL.<BR>След още един месец чукчито пак отишло в магазина и пак поискало една брадва HEAVY METAL.<BR>Но този път продавача го попитал:<BR>- Абе, к’во правиш с тея брадви бе ?<BR>- Цепя лед - отвърнало чукчито.<BR>- Ееееееее, що не каза да ти дам една брадва LED ZEPPELIN тогава - казал продавача.
Оценка 5 от 1 гласа
Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса - Съдията: - Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: - Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно нощно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: - Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: - Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата - отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: - Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: - Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…
Оценка 0 от 0 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа