- Тате, учителката по математика те вика. - Какво се е случило? - Тя ме пита: "Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита: "А 7*9?", а аз: - Същия х@й е... - Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: - Тате, а ти в училището ходи ли? - Още не съм. - Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. - Защо? - Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: " А на х@я ли си да стоя?" - Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: - Тате, ти в училище беше ли? - Още не. - Не отивай, изключиха ме. - Защо? - Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. - А учителката за по география за чий х@й е дошла? - Аз попитах същото!

В час по физика, преподавател предлага на ученици опитна постановка: - Кажете ми сега, деца, при тези условия ще протича ли ток през проводника? - пита учителя. - Ще протича! - отговаря Иванчо. - Браво Иванчо, прав си! - отговаря учителя. - Няма да протича ток! - отговаря Петърчо. - Точно така Петърчо, прав си! -отговаря пак учителя. - Ама, г-н учител, как така хем ще протича ток хем няма? Невъзможно е! - намесва се Стефчо. Учителят мисли известно време и отговаря: - И ти си прав, Стефчо!

- Тази година целия седми клас премина в осми и само вашия Иванчо премина в шести, защо? - Мацката му е там.

Конгрес на учените. Обсъждат любовта. Става един и казва: - Любовта е болест, която поваля всички в леглото. Става втори: - Чакайте, каква е тази болест от която никой не иска да се лекува? Любовта - това е работа. - Почакайте, каква е тази работа, когато основният орган стои? Любовта - това е процес. - Какъв е този процес, кагато пострадали няма, а двете страни са доволни? Любовта - това е изкуство. - Какво е това изкуство, ако всички могат да го правят? Любовта това е наука. Тук става възрастен професор и казва: - Ама каква е тази наука, когато студентите могат, а аз - не.

Учител пита учениците: - Деца, представете си една двуетажна къща. Четири човека развалят тази къща за 6 часа. За колко часа двама човека ще развалят същата къща? Едно дете учудено пита: - Господине, наистина ли една и съща къща може да се срути два пъти?!?

Речник на ученика: 1. Училище - самотен манастир 2. Ученик - затворник 213 номера на стаята 3. Класен ръководител - враг 1 4. При директора - в стаята за разпит 5. Свободен час - сиромашка радост 6. Пред дъската - опълченците на шипка 7. Бележник - черно досие 8. Събота - небето се изяснява 9. Неделя - слънцето грее за всички 10. Ваканция - животът започва отново 11. Родителска среща - скърцане на заби 12. Тетрадка - черно и червено 13. Тройка - царска мъдрост 14. Петица - на прага на щастието 15. Учител разказва урок - кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка 16. Учител по физическо - таралеж в атака

Иванчо не ходил два дена на училище и когато отишъл, учителката го попитала: - Иванчо, защо те нямаше два дена? - Ами госпожо, баба почина та за това! - отговорил й той. - А, така ли, тогава приеми моите съболезнования! -му казала госпожата. Но на другия ден учителката го попитала: - Иванчо, ти защо ме излъга за баба си? Снощи като минавах покрай вас я видях на прозореца? - А, госпожо, той татко нарочно я е подпрял, за да й тече пенсията!

Студент от физическия факултет напуснал и отишъл да учи в духовната академия. Седи на проповед и по навик задремал. Дошъл при него свещеникът и го пита: - А сега, сине мой, кажи: какво е Божията сила? Студентът се сепнал: - Божията маса по Божието ускорение.

Училище. Учителката дава задача на децата да съставят изречение с думичката "ананас". Марийка: - Ананасът е южен плод. Петърчо: - Ананасът е много сладък плод. Иванчо: - Тате е алкохолик и изпива всичките пари. - Абе, Иванчо, ти само глупости измисляш - прекъснала го учителката. Къде ти е ананаса в това изречение? - Чакайте, не съм свършил - казал Иванчо и допълнил: А_на_нас майката ни се разката от глад.

Учителка изпитва шестокласниците: - Деца, кажете ми какво е "малшанс". Да, Кирчо? - Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, една секси мацка пред теб и тъкмо я настигаш и идва автобусът. - Хм, добре, интересно. Ами ти, Тошко? - Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, един секси пич пред теб и тъкмо го настигаш, автобусът идва. - Засрами се, какви са тези глупости?! Хайде, следващият. Митко? - Малшанс е да вървиш по тъмна уличка, след теб да върви Тошко и никакъв автобус да не идва.

- Иванчо, как така цялата ти ръка е мръсна, а два пръста са ти чисти? - Днес се научих да свиря с пръсти!

На изпит. Преподавателят: - Мила госпожице, Толкова ли е трудно да разложите квадратен тричлен? Девойката се изчервява: - Извинете... аз, не че не мога да го разложа, но не мога да си го представя.

Връща се момиченце от училище. До нея намаля скорост една кола. От колата се показва един мъж и казва: - Ако се качиш в колата, ще ти дам шоколад. Момиченцето: - Не. - Сладолед? - Не. - Нова кукла? Момиченцето: - Татко, сто пъти съм ти казвала: не идвай да ме взимаш от училище с трабантчето.

Учителката дава задача на децата да кажат изречение с думата "захар". Малкият Иванчо: - Пия чай с лимон. - А къде е захарта - пита учителката? - Разтворила се е...

Изпит по Физика: - Колега, зле е, но хайде, последен въпрос. Отговорите ли - 3. Значи, пътувате във влак, топло ви е. Какво правите? - Събличам си якето - отговаря студентът. - Пак е горещо... - Ами, отварям прозореца. - Така! Ха сега кажете каква е скоростта на вятъра! - Амии... Равна на скоростта на влака. - Съжалявам. Двойка. Влиза следващия студент, пак същия въпрос. Така са скъсани поне 5-6 студента. Влиза последния. Отново същия решителен въпрос: - Пътувате във влак, горещо Ви е. Какво правите? - Събличам си якето. - Пак е горещо. - Събличам си пуловера. - Пак Ви е горещо, колега. - Събличам си ризата. - Но пак е горещо. Какво правите по нататък! - Нервничи вече доцентът. - Събличам си потника. - После? - Абе, гащите събувам, ама прозореца не отварям!

Ученик на абитуриентския бал признава на учителката си: - Искам да ви се извиня. За всички тези единадесет години не съм учил за нито едно контролно. Помните ли, че на чина ми постоянно стоеше един несесер, целия в японски йероглифи? Това ми беше пищова. На японски. - А ти откъде знаеш японски? - Всяка вечер вместо да си пиша домашните, учих езика. Специално за пищовите. - А не беше ли по-лесно да учиш математика, история, литература, химия? - Шегувате ли се? Това е много по-сложно!

Учителката вдига Иванчо! - Иванчо, какво е твоята Родина? - Моята Родина... Знаех го преди да ме вдигнете, но сега го забравих! - Седни си! Двойка! Това е твоята майка! - Ангеле, какво е твоята Родина? - Това е майката на Иванчо. - Не! Това е твоята майка. Седни си! Иванчо се обърнал към Ангел: - Геле, току що разбрах, че сме били братя!

Учителката казала на децата: - Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва: - Кажи ти Марийке. Марийка започва: - Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. - Седни Марийке, отличен. Кажи ти Петърчо. Петърчо започва: - Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. - Отлично, Петърчо, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: - Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно идва от тоалетната.

Опити за извинителни бележки от "родителите". Моля, извинете Петьо за отсъствието, защото имаше стомах. Извинете Глория за вчера, тя ходи с доктор. Извинете Таня (10год), не беше на училище заради проблеми с яйчниците. Моля извинете Иван за липсата, имаше растройство(зачертано) разтроиство(зачертано) диария.

Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" - мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" - пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" - мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. - Ти що не пишеш, бе, Иване? - Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо!?!