Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Срещат се двама приятели - дърводелец и електротехник. Дърводелецът се оплаква:
- След месец тъщата има рожден ден. Не мога да се сетя какво да й подаря...
- Стига бе! Че ти си със златни ръце - вместо да се чудиш какво да й купиш, вземи, че й направи стол!
Дърводелецът се зарадвал на идеята и тръгнал да работи.
След три седмици пак се срещнали.
- Направи ли стола?
- Абе, май ще имам нужда и от твоята помощ...
- С удоволствие, само че не разбирам...
- Столът е готов, ама не мога да се оправя с електричеството.