- Татко, викат те на малка родителска среща.
- Как тъй малка бе?
- Аз, ти и директора.
- Защо?
- Подпалих кабинета по химия.
След няколко дни.
- Татко, пак те викат.
- Защо?
- Взривих кабинета по физика.
След още няколко дни.
- Татко, пак те викат.
- E, тоя път няма да отида.
- Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали:
- Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим.
- Добре. Става!
Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите.
- Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Не позна! - и й се изредили всички.
- Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Пак не позна! - и пак минали всички.
Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули:
- Моля те, кажи калинка!
- Слон!