Пътуват в един вагон четирима програмисти и четирима потребители. Потребителите имат четири билета - за всеки по един, а програмистите - само един. Идва моментът да се проверяват билетите. Програмистите се затварят в тоалетната, идва кондукторът, почуква на вратата, от тесния процеп се протяга една ръка и подава билет. Кондукторът отминава. Потребителите виждат всичко това и естествено завиждат на програмистите.
Идва време да се връщат обратно и отново четиримата програмисти и четиримата потребители пътуват заедно. Този път обаче потребителите имат общо един билет, а програмистите са без билет. Ето че пак идва моментът за проверка на билетите. Потребителите бързо се шмугват в тоалетната. В това време идва един от програмистите и почуква на вратата. Веднага му подават билета, той го взима и светкавично програмистите се затварят в другата тоалетна. В това време идва кондукторът...
Е, не всички алгоритми, разработени от програмисти, вървят и при редовия потребител!
Двама борци решили да закусят и си купили банички. По едно време единият усеща, че приятеля му прави нещо зад него, обръща се и що да види. Другият, пъшкайки се опитва да си навре баничката отзад.
— Кво правиш бе, брато?
— Как кво правя, ям.
— Как ядеш бе, като баничката ти стърчи отзад!
— А бе сутринта бях на зъболекар и ми каза да ям от другата страна…