Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
Един се прибира у дома мрачен.
— Какво има? – пита жена му.
— Предсказаха ми, че тази вечер точно в 12 часа смъртта ще дойде да ме вземе от бирарията.
— Ти вземи, че се дегизирай – посъветвала го жената. – Облечи други дрехи, обръсни си мустаците, даже за по- сигурно – и косата, тя няма да те познае!
Човекът послушал. Обръснал се, Облякъл други дрехи и отишъл в бирарията.
По едно време – гледа – влиза смъртта. Огледала се насам-натам, пък си рекла:
— Ако тоя чук, дето го търся, не дойде до 12, ще прибера оня, плешивия до бара.