Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
- Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
- 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
- И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
- Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.
- Когато излезеш от затвора искам да ти помагам – казва затворническият пастор на затворника.
— Трогнат съм, отче, но се страхувам, че няма да можете. За моята специалност се изисква специална подготовка.