из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Стоят си трима приятели и си говорят и тогава единият казал:
— Абе, да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб.
Тогава и вторият казал:
— Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех.
Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си:
— Ало, майко какво правиш.
— Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка.
— Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!