Младеж се разхожда с гаджето си по улицата и се разминават с представителен, богато облечен мъж. Поздравяват се и си продължават по пътя.
Момичето пита:
- Кой беше този?
- А, познаваме се от работата… Помощник ми е.
- Как така?
- Ами той подписва писмата, които аз нося до пощата.
Един разказва на приятел:
— Връщам се вчера от командировка, а жената със съседа. И двамата едни такива румени, очите им шарят. „Не, – мисля си аз, – тук нещо не е наред!“. Тичам в кухнята и наистина! Няма ми я ракията от Генко в хладилника!