Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Дяволите направили събрание и един след друг се изказвали кой какво е направил през деня. Тарторът ги слушал и давал оценки. Дошъл ред на най-малкото дяволче, то дяловито се изказало и се подхилвало. Тартора видимо бил доволен и усмихнат му казал:
— Ей, голям дявол си, бе… ангелите да те вземат!