Вторник, 6 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 12°
- Срамувам се, че си толкова слаб ученик! - Не съм виновен, татко! В училище ни карат да правим невъзможни неща! - Запомни веднъж завинаги, че няма нищо невъзможно! Момчето изтичва в банята, взема пастата за зъби, изстисква я върху бащиното бюро и казва кротко: - А сега опитай се да върнеш пастата в тубата!
Семейни 3,460 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се: - Аз съм психолог. - Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта. - Ама аз съм психолог, не врачка! - Абе сто кинта са това, я опитай. - Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било. - Браво! Позна! Ето ти стотачка. - Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея. - Точно така! Ето ти още стотачка. - Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома. - Правилно, ето ти още сто лева... - Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата. - Ха! Ето ти хилядарка! - Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл? - Това не е мисъл, а идея! Пътувам в автобуса и трябва да подам билета на човека пред мен, за да го перфорира, но как да се обърна към него на Ти или на Вие? Такааа, следващата спирка е последна и е в нашия микрорайон. Човекът е с цветя, значи отива при жена. Букетът е много красив, значи жената е красива. В нашия микрорайон има само две красиви жени: жена ми и любовницата ми. При любовницата ми отивам аз, значи той отива при жена ми. А тя има двама любовници Пешо и Иван, обаче Пешо е в командировка. И аз казвам на човека: - Иване, ще ми продупчиш ли билета ? А той: - Ти пък откъде знаеш как се казвам ? Този неловък момент, когато на пикника на феминистките се окаже, че никой не е направил сандвичи. Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока: - Може ли да вървя с вас? - Да - казва мъжът. За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор: - А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище? - Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът. - Защо габровските полицаи носят ножици на колана си? - За да отрязват пътя за бягство на злодеите...