Дон Корлеоне като малък (12-годишен) седи и пише писмо на Дядо Господ какво иска за Коледа.
Започва писмото "Мили Боже, много ми се иска да имам червен велосипед с лъскави калници, и..."
Къса листа и си мисли: "Няма да стане. Човек убихме преди месец. Обаче, от друга страна, той сам си беше виновен - кой го кара да влиза в нашия район?"
Пак почва: "Господи, много ми се иска за Нова година да имам червен велосипед..."
Пак къса писмото: "Няма да се навие. Участвах в групово изнасилване. Обаче, от друга страна, тя сама си беше виновна - като й предлагахме пари защо не ги взе?"
Пак пише: "Господи!". Спира, замисля се, посяга пак да скъса листа обаче се сеща нещо. Скача, сваля статуетката на Дева Мария от стената, заключва я в един сандък и продължава писмото:
"Исусе, ако искаш пак да видиш майка си..."
Попада един мъж в ада. Невероятен кеф. Всичко е идеално:хората, храната, даже жените. И пита архангела:
- А може ли да хвърля един поглед на ада?
Дават му да погледне, а там абсолютно същото, даже гледката, но хората защо ли плачат и страдат.
- Защо всички са толкова нещастни? - пита учуден мъжът.
- Просто защото мислят, че в рая е по-хубаво...