Едно време един праисторически човек тръгнал да си търси булка.
Застава той пред една пещера и се провиква:
- Ката Мата? (къде е момата)
Отвътре се чува мъжки глас:
- Таата Мата. (нататък е момата)
Застава младоженецът пред втора пещера:
- Ката Мата?
- Тата Мата.
Застава мъжът пред трета пещера:
- Ката Мата?
Излязла една два пъти по-голяма и по-космата от него жена.
- Ата мата! (аз съм момата)
- Бата Мата!
Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.