Папата отлетял към Ню Йорк за конференция. Събудил се сутринта в хотела и видял, че закъснява. Облякъл се набързо, спрял едно такси и казал на шофьора:
- Ще трябва да нарушиш правилата на пътя, защото закъснявам за много важна среща. Няма да кажа на никой. Но нека аз да карам.
Папата седнал зад волана. Но по пътя ги спрял един катаджия за превишена скорост. Полицаят звъннал по радиостанцията и докладвал на своя началник:
- Шефе, спрях един много важен човек...
- Кой, кметът на Ню Йорк?
- Не, шефе, още по-важен!
- Не ми казвай, че е губернаторът!
- Шефе, не знам кой е, но Папата му е шофьор!
Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя:
- И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно... така. А сега леко и плавно: насам-натам, насам-натам, много добре. И не забравяй, виолончелото не търпи никакво насилие...