Събота, 22 август 2026 | Първомай 22°
Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир - като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: - Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? - Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!
Петка и Чапаев 7,146 прегледа
Следващ →

Още вицове

Кара си един човечец трабанта по бул."Освобождение" и си мисли: "Две сметки за парно не съм плащал... и тока... пък жената иска" не видял червеното на Орлов мост и прас в едно BMW 720. BMW-то сваля прозореца и един борец го гледа свирепо през него. Човечеца се уплашил и таман си помислил, че е загазил, светнало зелено и бореца потеглил с мръсна газ. Оня се отпуснал - светнало му пред очите и взел да си мисли за хубави работи "Поне дъщерята в университета приеха..." да, ама точно пред университета пак не видял червеното и в същото BMW - прас!!! Пак сваля стъклото бореца и гледа свирепо. Нашия пак се разтреперал, но светнало зелено и оня отфучал. Нашия взел да си мисле за повратностите в живота... и на Раковска се тряснал пак в същото BMW. Този път бореца не издържал - слязъл от колата и почукал на стъклото на трабантчето. Човечеца ни жив ни умрял сваля стъклото а бореца: - Абе, брато - чудим се значи, мене като ме нема пред теб - как спираш бе? - Кило и триста. Два и шестедесет! - Хм, знаете ли, работя като учителка по математика... - Точно два и четиридесет... - В горните класове! - Килограм и петдесет и четири грама. Дължите два лева и девет стотинки. 1 ярд = 91 см - ръка. 1 фут = 31 см - стъпало. 1 инч = 2,5 см - ех,...Интересно, англичаните къде са го премерили. Семейство пенсионери попада в Рая. Слънцето свети, птичките пеят, красота, радост за душата. Съпругът се обръща и плясва една по врата на жена си. - Що така бе, Гошо? Що ме перкаш по врата? - Щото ако не беше твоята тъпа диета с овесени ядки, още преди две години щяхме да сме дошли тука Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Реклама — Зона 3 (728x90)