"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"
Учителката казала на децата:
- Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
- Кажи ти, Иванке.
Иванка започва:
- Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
- Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
- Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
- Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва:
- Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.