Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал.
- Чапаев, да взема да го хвърля тоя чувал, а?
- В никакъв случай няма да го хвърляш! В него са плановете за превземане на Париж.
- Чапаев, да хвърля тоя чувал, а? Белите вече ни настигат, ще ни хванат!
- Няма ва го хвърляш за нищо на света! Вътре са плановете за превземане на Париж.
С много мъка и бягане двамата се спасяват от белите. Спират на една полянка, пльосват се задъхани на земята и Петка се обажда:
- Я да видя тоя план за превземането на Париж!
Чапаев изтръсква чувала с картофи на земята.
- Това ли ти е плана?
- Да! Ето виж! започва да подрежда картофите Чапаев. Тук сме ние, а тук е Париж...
Майка с детето си, се разхождали по центъра на градчето в което живеели. Минавайки покрай един магазин за играчки, момчето видяло на витрината едно влакче и помолило майка си.
-Мамо купи ми влакче!
-Нямам толкова пари в мене мойто момче, ще ти го купя друг път!
-Мамо моля ти се купи ми влаче!
-Абе сега няма да е!
-Айди купи ми влакче ма майко ма!
-Стига си плакал, обещавам ти като се приберем, да играем на каквото искаш.
-На майки и на бащи може ли?
-Да, на каквото кажеш.
Отговорила майката. Прибрали се в къщи и момчето казало на майка си.
-Отивай в спалнята събличай се, лягай и ме чакай, аз след малко идвам!
Жената отишла в спалнята и изпълнила желанието на момчето. Детето обуло панталоните на баща си, облякло шлифера му, сложил бомбето и влязло при майка си и с дебел и плътен глас казало:
-Стига си си мислила за глупости, ами отиди купи едно влакче на детето!