Срещат се двама приятели.
- Как си, – пита единият.
- А, добре съм. Четири пъти се развеждах, сега съм с пета съпруга.
- Брей, що толкова разводи?
- Ами, първата жена беше спортистка.
Върне се вечер в къщи и... темпо, темпо, темпо, не издържах, разведох се.
Втората беше зъболекарка. Тя пък все казваше: още не е за вадене, още не е за вадене. Пак се разведох.
Третата беше ватманка: има още място, има още място...
Четвъртата – учителка: добре, ама може и още по-добре.
Сега ми е добре. Жена ми е инженер на пусков обект: ако сега не стане, следващият път.
Няколко приятели си говорят как биха се отървали от тъщите си. Единият казва:
- Ще купя отрова, всеки ден по малко, по малко в кафето... докато умре.
Другият:
- Аз пък ще й подаря нова кола. Обаче ще й повредя спирачките. Тя ще се качи да се повози, ще настъпи газта, няма да може да спре и ще се разбие някъде.
Третият:
- Аз пък ще купя десет опаковки аналгин.
- Защо?
- Ще ги изсипя всичките в тигана и ще ги разбъркам докато се стопят.
- Ама за какво?
- Ще ги излея в голяма форма и ще направя от тях едно огромно хапче аналгин.
- И какво?
- Ще влезе тъщата в кухнята, ще го види на масата, ще каже - я, какво голямо хапче аналгин...
- Е, и?
- А аз в това време отзад с брадвата по главата...