Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. „Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня“.
Изведнъж гледа табела „Ремонт на камили“. Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик.
Човекът:
— Камилата ми си изкълчи крака!
Механикът:
— На канала!
Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост.
Мъжът:
— Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила…
Механикът:
— На канала!
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
- Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
- Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
- Лес…
- йес, йес - отговорила гората.
- Какой цветок растьот в етава мароза?
- Роза, роза…- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
- Лес…
- йес,йес…
- Что я буду есть в ету ночь темную?
- Ую, ую…