Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Шефът изпраща провинилият се служител да напише обяснение защо в понеделник не е дошъл на работа.
След час получава обяснителната бележка:
“В понеделник не дойдох на работа, защото си мислех, че съм дошъл...”