„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Яздил един юнак из гората.
По едно време стигнал до кръстопът. На един камък пишело: “Ако тръгнеш наляво - коня ще загубиш. Ако тръгнеш надясно - главата ще загубиш”.
Дръпнал той юздите, за да тръгне наляво, а конят се обърнал и рекъл:
- Братче, кво ще кажеш да продължиш пеша?