В театъра една жена прошепва на мъжа си:
- Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар!
- Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години!
- Сигурен ли си?
- Напълно.
- О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
- Генко, ставай! Нали ще ходиш за риба! Вече е пет часа сутринта!
- Не искам.
- Искам да готвя прясна рибка.
- Щом искаш ти отиди тогава.
- Ще ти дам ракия за тем!
- Колко?
- Две.
- Малко е!
- Малко ли?! Нека са четири тогава.
- Уф, да ти се и невиди! Давай ракията.
- Ето ти твоята ракия, и искам две дена да не те виждам, скъпи!